Начало Статии Спортуване на пощенските гълъби, предимства и недостатъци на вдовството
Спортуване на пощенските гълъби, предимства и недостатъци на вдовството
Фактът, че днес почти без изключения се практикува методът на вдовството, със сигурност се обуславя от осъзнаването на превъзходството му в спортно отношение над метода на гнездене. Ако по-рано тук или там по-малкият разход на храна да е натежавал при избора на този метод, то днес без съмнение знанието и свързаните с него предимства са онова, което довежда гледачите до прилагането му. По-целенасочено организиране на гълъбарника и щаденето на силите на гълъбите, защото по време на пътешествието не се отглеждат млади гълъби, очевидно и доказано водят до значително повишаване на постиженията. Кръженето при стремежа към, гнездото, строежът му, мътенето с евентуалното отделяне на кашичка от гушата - дори и без захранване на младите - всичко това непрекъснато натрупване и разграждане на мускулатура и отчасти и на вътрешния организъм, като по този начин се спира продуктивността, която може да се регулира (Пълноценно чрез подбора на храна) Най-голям недостатък на метода на вдовството трябва да отбележим малкият "добив" на млади животни. Този недостатък да бъде компенсиран чрез специални методи на отглеждане.

 

ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕТОДА

Предполага възпитание на животните, което ведно се отклонява от повече или по-малко "свободното" поведение на традиционния вид. С изключение на периода на линеене при съвременното отглеждане животните, подлежат цялата година на непрекъсната принуда чрез дресиране, от една страна, а те са подложени на грижливо внимание възпитанието започва още с младите животни първото пилило и то след като са получили първото перце. От този момент нататък необременената свобода и с нея шляенето по покривите и т. н. са приключили. Единствено само гълъбарникът при този метод трябва да е любимо място за престой и това е особено важно и за младите животни, ако сме предложили такова съоръжение, каквото описахме. Младите първоначално се пускат да летят сутрин след хранене, когато е приключил сутрешният полет на вдовците, тоест когато са Кацнали вътре в гълъбарника. След пускането входът се нагласява на прихващане течение на преди обеда младите животни повече или по-малко бързо се връщат в гълъбарника. Вечер се пускат навън гладни. Тогава пък недълго, но оживено се връщат в гълъбарника веднага след повикване или подсвиркване, биват нахранени до пълно засищане. След връщането на младите, за вечерен полет се пускат вдовците. Това предварително възпитание на младите трябва да им въздейства да разберат в най-скоро време, че биват пускани за полет, а не за шляене.

За разлика от други гъльбари, аз смятам пътуването с млади гълъби за добро по 2 причини. Първо, при така описания метод рано възпитаните и на еднаква възраст млади птици са в телесно състояние да разберат лесно онова, което вече като по-възрастни трудно ще научават, и второ - затоплянето на въздуха през късното лято е равномерно и това е най-важният фактор за пътуването с гълъби изобщо, независимо дали са млади или стари. Ако по този начин ни е даден най-благоприятният момент за обучаване на младите гълъби. Би било глупаво, да не се използва случаят. При благоприятен топъл сезон един млад гълъб не се наранява лесно, естествено, че при условия, че той не бива задвижван и подкарван с някакви трикове и хитринки. Затова при полети на младите гълъби не бива да държим на награди, достатъчно е младежите да направят предварителните квалификационни полети, както и първите състезателни полети до 200 км. Важно е само да научат какво трябва да правят.

Привлекателно е да се наблюдава как се държат при полети младите на определени чифтове и в особена степен редовността на пристигането, било то навреме или винаги със закъснение. Трудности се срещат при есенните млади, които са особено ценни за разплод. Те трудно се тренират за пътуване. Загубите са големи. Досега като златно правило важеше те да бъдат тренирани през идната година със следващото поколение, при вече споменатите благоприятни метеорологични условия. Все пак се оказа, че тези с близо година по-големи късни млади при полетите се губят по-често в сравнение с младите от текущата година. По тази причина трябва да се предприеме опитът, есенните млади да започнат тренировка още през пролетта, то ес да ги накараме да “се учат” колкото е възможно по-млади. Но все пак на дневен ред съвсем принципно е дали, въобще не трябва да се откажем от есенниците, освен когато не са с цел разплождане.

Колкото и да съм за едно разумно трениране на младите, толкова по-важно е, смятам, гълъбите от настоящата година да бъдат щадени, винаги, когато това е възможно. Наистина е за съжаление, колко много надеждни едногодишни гълъби биват разсипвани или прогонвани всяка година. Загубвани биват предимно тези, които не са били тренирани предварително като по-млади. Един едногодишен гълъб, който не е летял като млад, трябва да се учи на това на възраст, която не само за него, но и за тренираните за полет гълъби, е възможно най-неподходяща. Това е времето от април до началото на юни, през което по правило изравняването на темперетурата на въздушните потоци става толкова ниско, че смущава силно способността за ориентация на животните, тъй като по принцип прелитането през студени въздушни маси атакува силно гълъбите. Нека само да помислим, че при студено зимно време гълъбите отказват още на отсечки от малко километри! Изключение като Виенския полет от 1938 г само потвърждават правилото.

И ако през лятото загубите на гълъбите потенциално намаляват, когато е достигната 300 км граница, то това следва да отдадем и на по топлия сезон, както и на качеството на гълъбите.

С един млад гълъб така или иначе трябва да се отнасяме като с “дете”, докато един едногодишен гълъб при повечето гледачи важи вече като възрастно, порасло животно във всяко едно отношение. Това е една от най-големите грешки, които биват допускани в отглеждането на пощенски спортни гълъби.

Всеки животински вид се развива в детска възраст до определено съвършенство. На година или две, или пък след няколко години, в зависимост от средната продължителност на живота на съответния вид, след това настъпва един втори процес на развитие, който често поставя организма на по-тежки изпитания спрямо първият етап на развитие. (В това отношение нека да сравним например едно пиленце с първата перушина с едно преходно оперяване на млада кокошка, или едно жребче-сукалче в цялата му красота с потъналото с грозни струпеи едногодишно жребче). Един гледач от световна класа и известност, който осъзнава, бе г-н Щасарт. Щадете едногодишните и ще получите гълъби, които дълго време ще останат неизразходвани, неизтощени за полет и разплод. Все пак при нашите условия неможем да следваме г-н Щасарт при пращането на млади гълъби на малки отсечки.

При вдовството едногодишните гълъби трябва да се тренират като по-големите вдовци, но все пак трябва да ги пускаме по възможност само на няколко състезателни полета. След което не бива да ги чифтосваме, а трябва да продължим да ги тренираме като вдовци, без да им показваме женските. Това е добро предварително възпитание за идващите години, едногодишните спомагат да се уголеми ятото на вдовците, което се оказва предимство за свободния полет на другите. Ако за по-големи вдовци се правят междинни тренировъчни полети от няколко километра преди изпращането на състезателните полети, на тях се взимат и едногодишните и в този случай при връщането и на тях им се показват женските. При полетите на младите животни през късното лято животните от тази година могат да бъдат тренирани още веднъж с тях. Далечните полети обаче са отрова за едногодишните вдовци, тъй като на тях те се изразходват докрай.

Тренирането на по-големите вдовци общо взето е познато. По-долу само ще дадем указания, които засягат по-малко известни подробности, които са от значение.

Чифтосването по целесъобразност се прави по-рано отколкото при метода на гнездене. Все пак напълно достатъчно е това да стане в средата на март, за да се задейства навреме линеенето на летателните пера не е от чак толкова голямо значение, какво му се отдава. Познавам гледачи, които чифтосват едва през април и напълно се отказват от отглеждането и приплода на малки, като отстраняват яйцата за първото пилило (люпило) само за около една седмица за мътене и разделят гълъбите. При това птиците изхвърлят първите си летателни пера много късно и освен това има ред вдовци, които все пак са в най-добрата си форма и носят победа след победа, като запазят много доброто си ниво на крилата до края, тези животни са изключително добре приспособени за полети на дълги разстояния. Тоест вдовците, които не разплождат малки от рано мътене, трябва да бъдат подкрепяни при линеенето, тъй като перата на тези животни по природа падат много късно.

Най-доброто средство е следното: оставяме да опадне есенното оперение на тези животни; двете млади птици остават в гнездото. След около шест дни, когато гушещата кашичка е изчезнала и разградена, младите се вземат от гнездото. Това шоково въздействие докарва вдовеца почти ударно до тотално линеене, с което той се справя за кратко време при добро хранене. Все пак при този тип на вдовство трябва да имаме допълнително добри разплодни двойки на разположение, тъй като на практика младите на вдовците не могат да бъдат отглеждани.

При познатия метод първото пилило се отглежда и старите гълъби се тренират като при обичайния метод на гнездене. Все пак с тази разлика, че старите не летят свободно, а биват пускани само сутрин и вечер, както вече бе описано.

Особено е благоприятно по това време да се прилага храненето по клетки, което по време на разплождането би трябвало да се прилага при който и да е метод. Второто люпило трябва да бъде мътено десет дена и след това де се отстранят женските. Това не бива да се приема буквално. Много рядко се случва всички двойки да пристъпят към второто пилило едва тогава, когато всяка една от тях е постигала срока от десет дни за мътене. Важно е всички вдовци по възможност едновременно да бъдат отделени и по този начин да бъдат поставени едновременно в няколко дневно състояние на тъга, за да може най-накрая да постигнат едновременно възходяща форма. По тази причина двойки, които изостават със срока на второто люпило с една седмица, могат да бъдат разделяни след 5, даже след 4 дни мътене. Обратно на това – и мътене след десетия ден не е опасно, както можах да установя след експерименти. Никога не взимайте едновременно гълъбицата и яйцата.

След като женските са отстранени и вдовците са напуснали яйцата, птиците тъгуват няколко дена. През това време те могат да бъдат леко увредени, ако ги пуснем в действие. По-добре е да пропуснем падащите се в тези дни предварителни стартове и полети, ако птиците не са били вдовци още в началото на полета, след разделянето се провеждат обичайните сутрешни и вечерни полети. Ако първите дни птиците ги изпълняват без желание, пускайте преди тях няколко гълъбици, чийто партньор няма да лети. След няколко дена птиците ще се опитват да излязат колкото се може по-бързо и ще търсят близостта на гълъбиците. При това те почват да се целят надалеко и по този начин е постигната правилната форма на тренировъчния полет.

През деня птиците трябва спокойно да седят в или пред клетките. За тази цел гълъбарникът трябва да бъде леко затъмнен. Това все пак значи само, че вдовците трябва да бъдат смущавани колкото се може по-малко от външния свят от други прелитащи пред гълъбарника птици и други подобни, но не и че обитателите трябва да бъдат държани в мрак или полумрак. Светъл гълъбарник или слънчев лъч не пречат ако птиците нямат други смущения, те и на слънчева светлина се държат спокойно.

Много е важно гнездото да бъде прикрепено косо в затворената част на клетката. Ако височината на клетката позволява (в Белгия има клетки на вдовци, които са много ниски, за да не позволяват влизането), най-доброто е, ако на птиците се постави дървено пънче като възможност за седене в отворената част на клетката. Преди пускането на вдовците на състезателен полет гнездото се обръща. Това въздейства на птиците определено възбуждащо. А има по-стари вдовци, за които само това обръщане на гнездото е достатъчно за да ги подготви за полета, без да има нужда да им се показва женска преди пускането им.

Гълъб, който при завръщането си от полет не иска да влезе в клетката или дори в гълъбарника, не може да се използва за следващото състезание, дори този път въпреки лошото влизане, да се е представил добре в класирането. Подобни птици често остават да седят на летвичката и оттам примамват гълъбицата си или пък от пода на гълъбарника опитват да подмамят гълъбицата навън от клетката и. Ако ги пуснем в това състояние на следващия старт, то често ги губим завинаги. Най-добре е да ги оставим у дома през цялата състезателна година, ако това състезание настъпи към края на сезона. Ако пък настъпи едва след първите състезателни полети, обикновено е достатъчно да пропуснем два полета. Това поведение обикновено се среща при победителите, които по този начин показват, че са уморени и немогат повече. Често става въпрос и за свръхформа. При този случай понякога можем да върнем вдовеца в добра форма само чрез поставени гипсови яйца. Някои трудности при този метод се получават от срещащото се понякога еднополово чифтосване. В този случаи даден вдовец издирва клетката на друг, без да бъде прогонван от него. По скоро собственикът на клетката го примамва вътре и двамата се чифтосват след известно време. В мига, в който видим, че даден вдовец изтърпява многократни набези и облитания на клетката му от друг трябва да се намесим. Отстраняваме птицата, която избира чуждата клетка и я чифтосваме в разплоден гълъбарник. Другият гълъб можем да продължим да използваме като вдовец. Можем да оставим и двете птици като вдовци, ако всеки ден отстраняваме, редувайки ту единия, ту другия. По-добре е все пак да чифтосаме единия, за да може той веднага да пристъпи към нормално размножение, тъй като в противен случай налице е опасността през следващата година двете птици да са запазили симпатията си една към друга.

Понякога може и да ни помогне възбуждането на ревност между двата гълъба, а именно като ги чифтосваме с една и съща женска и по този начин предизвикаме бурна вражда помежду им. Понякога, дори и в такъв триъгълник те продължават да се понасят добре взаимно. В началния стадий също така помага да затворим птицата, която бива издирвана в клетката си от друга, в собствената клетка на натрапника и обратно. В най-добрия случай между тях възниква вражда, изразяваща се в кълване и биене, вследствие на което те обикновено стават врагове и са излекувани от заблуждението си. Но за съжаление това не винаги функционира. Който разполага с достатъчно време, може да заключва птиците след сутрешната им тренировка за целият ден в клетките им. При това птиците наистина почиват целият ден, дори и ако гълъбарника е много светъл еднополовото чифтосване на птиците е избегнато предварително.

Съвсем друго, както и по-безопасно е, ако младите птици или едногодишни по време на раздялата преди времето на чифтосване се събират помежду си. (При метода на гнездене между другото може съвсем спокойно да "благословим" чифтосването на два такива едногодишни гълъба, ако са в повече, и добре е да ги държим за полети на къси разстояния). В мига когато и те самите имат женска, обикновено между тях възниква вражда, която продължава и по-късно, когато са заедно като вдовци.

И накрая, има и една трета форма на “чифтосване" на мъжките гълъби помежду им, която протича в известна степен "неосъзнато" по време на сврьхвъзбудата по време на разгонването и която няма отрицателни последици за вдовството. Процесът е горе-долу следния: птици, чиито клетки са в близост до пода обикновено не се качват на женските в клетката, а на пода пред нея. Има по-стари женски, които са изключително чувствителни към смущения от страна на други гълъби по време на акта. Ако подобна двойка след предхождащата игра на допиране на човки бива смутена при започване на акта отново, женската се оттегля преждевременно в клетката. Нейният превъзбуден гълъб все пак продължава да изпълнява произхождащите от целувките и допира на човките движения съвсем инстинктивно (почукване по крилата с човката, отваряне на човката и т.н.). В този случай една и повече мъжки птици започват да се доближават до първата със същите движения и кръжат около нея, докато тя не седне и върху нея не седне друг мъжкар. (Процесът е подобен на случая, когато след акта някои гълъбици се качват на гълъба, което често се среща при някои двойки.)

Между мъжките птици понякога може да се наблюдават и опити за несръчно целуване. Би могло да се приеме, че такива птици при по-късния етап на вдовство ще са склонни към еднополово чифтосване и по-тази причина не са пригодни. По мои наблюдения обаче това не се случва. Въпросните птици показват подобно своеобразно поведение само когато гонят женска към гнездото или пък ако в гнездото лежат пресни яйца, но не и по-кьсно. Никога при вдовството.

След приключване на полетите вдовците изкарват още едно пилило. Освен това по същото време всички гълъби трябва да се пускат свободно в природата, за да получават по този начин детоксикация и телесно обновление. Въпреки моята враждебност към "природното" държане и отглеждане на пощенските гълъби, все пак (въз основа на безбройни опити с живи и изследване на умъртвени гълъби), трябва да "препоръчам” пускането над полята през месеците август и септември въпреки многото опасности на съвременния свят. Но и тук трябва да се спазва ред в гълъбарника. Гълъбарниците трябва да се затварят късния следобед и да се отварят рано сутрин. При опасност от дъжд гълъбите трябва да се държат затворени и да се хранят. Сутрин и вечер трябва да се дава подкрепяща храна. При такова стопанисване на гълъбарник загубите на животни на полето са сведени до минимум за разлика от гълъбарници чиито птици безпрепятствено могат да се шляят и да летят когато и където искат.

Млади гълъби, които вземат участие в полетите, все пак трябва да държим далече от полята, докато свършат стартовете. През октомври всички животни отново се привикват към нормалния режим, който е възпитателната предпоставка за метода на вдовството. Това става, като няколко дни сутрин преди пускане храним гълъбите малко по-обилно и настройваме гълъбарника отново за улавяне, веднага след пускането на гълъбите. Късния следобед пускаме гълъбите още веднъж и след къс полет ги примамваме вътре за хранене. През първите дни въпреки храненето вътре, гълъбите излизат както преди над полето. Ден след ден все повече гълъби остават вътре, докато не останат само няколко, които излизат, но поради добрата храна вътре, те не се задържат дълго над полето. В крайна сметка целият рояк вече няма да излиза свободно над полето, а отново ще поеме сутрешния и вечерен полет около дома. По този начин отново сме постигнали желаното състояние. Сега вече сутрешното хранен отново може да бъде намалено, докато през зимните месеци вече може да се премине на едно хранене, когато протичането на линеенето вече толкова напреднало, че старите вдовци и вдовици могат да минават с едно хранене. През зимата при еднократно хранене минаваме и на еднократно летене, и то половин час преди храненето. При мъгла и дъжд се пропуска и краткият полет около дома, тъй като редом с другите опасности и оперението страда и се мокри ненужно, тоест полет при такова време през зимата е само вреден. Спокойствието и разделяне чрез разделянето по полове и топлина са два спомагателни фактора за линеенето.

Противно на чужди мнения аз смятам, че след приключилия период на линеене храната може да стане обилна без проблеми. И храненето на стоилка (по клетки) е съвсем сгодно, тъй като птиците не остават напълно гладни, никога не преяждат и също така не натрупват мазнини, колкото и парадоксално да звучи това. Предвидените за вдовство птици могат много добре да използват резервите си; особено когато става въпрос за големи птици, натрупването от запас от тлъстини не вреди по това време. Дори и ако чрез подходящо хранене (зимна храна - ечемик) през януари не сме постигнали нужната здравина, твърдост и сухота на главната мускулатура, то един вдовец ще постигне това състояние навреме при началото на тренировките, и наистина е за учудване за колко кратко време такива птици, които съвсем скоро са изглеждали тежки и разплути, при започване на вдводстовото могат да станат с пълна гръдна мускулатура, здрави, еластични и леки. Леки преди всичко затова, защото тъкмо гълъбите с желание за чифтосване, тоест предимно вдовците, силно пълнят въздушните торбички в тялото си с въздух. И в това се крие и причината за още едно предимство на вдовците.

Като надживяно трябва да разглеждаме схващането, че след "тоталното замиране" на гълъбите по време на най-студения сезон, трябва постепенно да ги връщаме към кондиция за полет и развъждане. Замирането на гълъбите протича чрез обща промяна в организма през септември и през януари или февруари. Най-добрите и естествени мерки против това са пускането на свободно летене над полята, от една страна, и подходящата зимна храна, от друга.

Изграждането на кондиция за разплождане обаче, в никакъв случай не бива да се разглежда като изграждане на кондиция за пътуване, най-малко при вдовците. Тъй като за тренировката развъждането на първото пилило представлява силно прекъсване. Вдовец, който го извършва с достатъчно натрупани преди това резерви, след измътването на младите много по бързо влиза в желаната кондиция спрямо друг, който преди чифтосването е бил хранен оскъдно и едва е натрупал минималния обем на мускулатурата си. Поради това постоянното изграждане по отношение на вдовците почива върху самозаблуда, тъй като нормалното отглеждане на първото пилило, особено чрез образуване на хранителна каша, само по себе си носи отново изграждане и разграждане на организма.

Недостатъкът на метода на вдовството се крие, както вече споменахме, най-вече в малкия брой млади. Само чисто развъдно тук може да се постигне компенсация.

И така, този метод обуславя повече гледачески умения, тъй като с два, а понякога и само с един разплод на всяка година, наличният състав трябва да бъде осигуряван и качествено и количествено. Тоест методът изисква пренастройка по отношение на развъждането, която се отклонява от традиционната.

Както вече споменахме, поведението на вдовците при подготовката на птиците е от решаващо значение за постиженията на състезателните полети. Нараства и прилагането на метода на тоталното вдводство, при което мъжките и женските се състезават и дават равномерно добри резултати. Видът на пътуване с различните си варианти изисква и не съвсем маловажен по размер опит и способност за трупане на опит, а да опишем целия си опит тук би надвишило рамките на изложението ни.

 
www.SportPigeons.net  ви пожелава успешен сезон !
 
< Предишна   Следваща >