Начало Статии Начини за поставяне на диагноза
Начини за поставяне на диагноза
Когато собственикът установи каквито и да било отклонения от нормалното състояние на гълъба (отказване от храна, угнетеност, загуба на пера, диария и др.), трябва незабавно да се обърне към ветеринарен лекар. Голяма грешка се прави, когато се използват лекарства без лекарско предписание. Понякога минава седмица и повече преди собственикът да поиска ветеринарномедицинска помощ. Когато се носи за лекарски преглед, клетката с птицата трябва да бъде защитена от влиянието на студения въздух, затова се поставя в затворена картонена кутия.

 

Необходимо е да се запази всичко така, както е било, когато птицата се е разболяла, включително остатъците от храната и водата.

Внезапно появилите се диария, задух и линеене често са свързани със стрес при транспортирането и понякога дават повод за поставяне на неправилна диагноза.

Преди да пристъпи към клинични изследвания, ветеринарният лекар трябва да снеме анамнезата, като вземе под внимание вида на птицата, възрастта, състоянието и цвета на крайниците, очите и оперението.

Много важно е да се знаят видът, качеството, количеството и чистотата на храната, която е приемала птицата. При еднообразно хранене често настъпват нарушения в обмяната на веществата или извратен апетит.

Остатъците от храната в хранилката трябва да се огледат с лупа. Ако птицата е заболяла веднага, след като е била купена, възниква съмнение, че е била болна преди това.

Новопридобита птица трябва да се държи в продължение на 30 дни отделно - това е обичайният инкубационен период на много болести. Срокът на карантината не трябва да се намалява.

Изследване на околната среда. Трябва да се обърне внимание на следното: а) вид и начин на отглеждането - в клетка, волиера, стая; брой и качество на кацалките; б) постеля - вид и качество на постелъчния материал (овлажненост, сухост и т. н.); в) температура и влажност на въздуха; г) светлинен режим - продължителност, равномерност, интензивност на светлината; д) поене - вид на поилките, качество на водата и осигуреност на птицата с нея.

Клинични изследвания. При болния гълъб поставянето на точна диагноза по клиничните признаци (с редки изключения) е трудно, тъй като много от тях са еднакви. Данните, които собственикът на птицата съобщава, често са субективни.

Отначало ветеринарният лекар наблюдава поведението на гълъба в покой, а след това пристъпва към подробно изследване. Болната птица се наблюдава в гълъбарника или в ръцете на собственика така, че да не се безпокои. Обръща се внимание върху някои аномалии в поведението, които имат значение за поставянето на диагнозата.

Изследване на поведението на гълъба в състояние на покой. Наблюдават се общото състояние на птицата - сънливост, апатия, потиснатост, желание да се усамоти в ъгъла на клетката, затворени очи, повишена възбудимост, непрекъснато движение, нарушена координация на движенията, скубане на пера, разкълва-ване, ненормални звуци; състоянието на оперението - наличие и количество на перата върху постелята, в клетката; състоянието на кожата - рани, отоци в подкожната съединителна тъкан, оцветеност на човката и на кожата по краката, набръчкване на кожата, анемичност, посиняване, некрози; състоянието на носните отвори, на очите и човката - запушване на носните отвори с ексудат, киха-не, затруднено дишане с отворена човка и др.; гушата

уголемена, увиснала, празна, съдържание на газове; хабитусът и положението на крайниците - извъртане на шията, увисване на крилата, свиване на пръстите на краката, пероза и др.; наличие на стомашно разстройство.

Изследване на гълъба при фиксирано положение. При остри септични болести (тиф-пулорозапастьорелоза, болест на Нюкясъл и др.) температурата се повишава. Очите се изследват за конюнктивит, кератит, помътняване на лещата, възпаление на синуса на подочната кухина, промени във формата на зеницата, в пигментацията и др. Човката се отваря внимателно, като в ъгъла се поставя кибритена клечка. В устната кухина може да се установят кръвоизливи, дифтероидни налепи, катарално възпаление и наличие на ексудат. Трахеята и гушата се опипват с леко притискане на пръстите, трахеята се оглежда на светлина, за да се изключи трахеална инвазия. При изследването на дихателните органи се обръща внимание на честотата на дихателните движения при отворена човка, наличието на кашлица, кихане, хрипове в белия дроб и въздухоносните торби. Белият дроб при едрите видове птици се прослушва откъм гърба, след като птицата се покрие с кърпа.

Органите в коремната кухина се изследват с върха на пръстите на двете ръце. При палпацията може да се открият тумор на стените на червата или на черния дроб, уголемен черен дроб и наличие на течност в коремната кухина.

Клоаката се изследва за състоянието на лигавицата (зачервяване, цвят, слепване), консистенцията на екс-крементите и оцветяването на клоачния пръстен.

Половите органи се изследват за наличие на яйца в яйцепровода и матката. Проверява се състоянието на костите на таза.

Установяват се угоеността на птицата, конфигурацията на главата.

При изследването на крайниците може да се открият едно-или двустранна парализа, слабост в краката, увисване на крилата, на опашката, замърсяване на ходилата, напластяване на кал и екскременти по ноктите във вид на топчици, изкривяване на пръстите на краката. При изследване състоянието на екскрементите се обръща внимание на консистенцията (кашеподобна, рядка, гъста), цвета (жълт, зелен, бял, сиво-кафяв и т. н.), формата и количеството им. Установява ;е възможно задържане на дефекацията или чести позиви към нея.

Контрол върху условията на отглеждането. Необходимо е да се провери дали клетката не е малка, дали не е с неправилна форма, дали броят на кацалките не е по-малък от необходимия, дали не е замърсена храната или хранилката, дали кацалките са тънки или дебели, дали са направени от подходящ материал, дали не липсват вар, минерални добавки в храната.

Преди да се фиксира, птицата трябва да се улови. Помещението по време на ловенето се затъмнява и птицата се хваща бързо и безшумно. Във волиерите птицата се лови със специален сак. След това се хваща с дланта на лявата ръка, главата се обхваща с палеца и показалеца. Дясната ръка трябва да е свободна, за да може с нея да се направят необходимите изследвания. Понякога птицата може да се завие в парче плат. Необходимо е винаги да се проявява максимална грижа за запазване на състоянието на оперението. При ловене на силно възбудени птици понякога изведнъж започва т. нар. стресово линеене със загуба на покривни и махови пера.

Преди да назначи лекуването, ветеринарният лекар е длъжен внимателно да изследва болния гълъб, и да даде оценка за състоянието на отделните системи и органи. Оперението на здравите птици след линеене е гладко, чисто и равно. Изпадането на пера от крилата и опашката и наличието на голи участъци по тялото не винаги са показател, че птицата е болна. Такова състояние може да настъпи след неправилно транспортиране и ловене или при отглеждане в пренаселени гълъбарници.

Екземата поразява кожата по шията и крилата. По тези участъци на кожата много често перата са оскубани. Засуканите или замърсени пера в областта на клоаката говорят за нарушения в организма. Движенията на здравата птица са жизнерадостни и спокойни, тя забелязва всичко около себе си.

Винаги трябва да се проявява съмнение за здравословното състояние на възрастна птица, която не реагира при приближаването на човек. Безразличието към околната среда винаги е свързано със слабост или с висока телесна температура на птицата. Понякога нахранени пилета спокойно реагират на близостта и действията на човека. Голямата нервност на птиците може да бъде признак на заболяване като резултат от психично нарушение или неправилно хранене и отглеждане.

Състоянието на охраненост на болната птица се проверява по гръдната мускулатура - при здрава птица е закръглена и еластична. При нарушено хранене се напипва острият гребен на гръдната кост.

При изследване на кожната покривка трябва да се обърне внимание на нейната еластичност, тъй като често се установява подкожен емфизем в резултат от разкъсване на въздухоносната торба, през която прониква въздух и отслоява кожата. Понякога птицата има форма на кълбо вследствие на нараняване на шията или главата, при тумори и цисти. Трябва да се изследват ушните отвори за наличие на секрет и чужди тела. Образуването на тумори в слуховия канал довежда до нарушаване на общото състояние на птицата.

Изследването на очите ветеринарният лекар започва с оглед. Обръща се внимание евентуално за зачервяване, оток и възпаление на клепачите, понякога се наблюдават кръвоизливи, тумори, шарка (изпадане на третия клепач), зачервяване на конюнктивите, промени в очната ябълка, оцветяване на дъговидната обвивка, помътняване на лещата, възпаление на подочните синуси, което е свързано с поражения на дихателните органи. В такива случаи под окото може да се забележи оток. От носните отвори може да изтича серозна течност, понякога фибринозни маси, които предизвикват запушване. При наличие на прах секретът покрай носната кухина помътнява. Устната кухина при тези случаи е възпалена, лигавицата е зачервена, наблюдават се тумори, напластявания на секрета и некротични язви на езика. При опипването се обръща внимание на формата на гушата и на консистенцията на съдържанието й, на количеството на погълнатата храна, наличието на слуз и чужди тела.

Затлъстяването е резултат от прекомерно хранене със силно белтъчна храна и малко движения. Върху видимите лигавици се установяват възпаления, рани в резултат от кълване и новообразувания. Обикновено туморите се откриват в областта на фабрициевата торбичка. Понякога стопанинът забелязва, че птицата отскубва и издърпва перо от опашката си. При внимателно изследване ветеринарният лекар открива тумор.

По крайниците може да се видят рани, счупвания, новообразувания, тумори на ставите, възелчета, парези и парализи. Тесният пръстен (ако птицата е опръстенена) стяга крака и довежда до застой на кръвта и атрофия на крайника. При много видове птици при изследването на крайниците трябва да се обръща внимание на деформирането на ноктите, което показва неправилно отглеждане, т. е. недостатъчен брой на кацалките и пренаселеност на гълъбарника.

Специални изследвания. За поставяне на диагнозата трябва да се изследват екскременти, кожни люспи, слуз от устната кухина, глътката и гушата, секрет от носната кухина и очите за наличие на паразити, бактерии, гъбички и вируси. При взимане на кожни люспи от птици с тънка кожа понякога се получават тежки кръвоизливи. Взимането на кръв за изследване от някои птици е много опасно. Понякога завършва със смърт.

Кръвните показатели при птиците зависят от възрастта, храната и годишния сезон.

Има определено постоянство в съотношението между водата, белтъчните вещества, мазнините и минералните вещества в организма.

 

Състав на тялото на птиците (%):

Вода - 56

Белтъчни вещества - 21

Мазнини - 19

Минерални вещества - 4

 

При изследване на червата на гълъбите трябва да се знае, че в секрета на гушата се съдържа ензимът лактаза които участва в разграждането на въглехидратите, неговото значение за храносмилането при зърноядните птици е особено голямо. Жлезистият стомах отделя пепсин, които спомага за усвояването на белтъците - храносмилателният сок съдържа ензимите амилаза, инвертаза трипсин; задстомашната жлеза отделя амилаза, инвертаза грипсин, ерипсин; жлъчката - липаза и амилаза.

Взимане на кръв за изследване. При младите птици най-безопасно се взима кръв от пръстите. Дългият пръст трябва да се огледа внимателно на светлина. В областта на нокътчето кръвоносните съдове личат добре. Разрезът се нанася отпред назад при добре напълнен кръвоносен съд. При странично разрязване кръвта излиза в недостатъчно количество. Взима се 0,5 см3 от нея и кръвотечението се спира с леко притискане на съда. Използваният метод в практиката за взимане на кръв от гълъбите от подкрилната вена е невинаги приемлив за по-дребните породи, тъй като довежда до обилно кръвотечение и смърт. При многократно взимане на кръв след няколко дни при птицата може да се появят признаци на слабост, затова интервалът между две взимания на кръв не трябва да е по-малък от 2 седмици. Най-добре е да се взима кръв от вената на десния крак, тъй като тази вена е най-голяма.

Копрологични изследвания. Те са необходими при съмнение за наличие на паразити. Екскрементитеза изследване трябва да са пресни, съхранявани не повече от 24 часа. При това се прилага нативният метод: прясната проба се слага на предметно стъкло, размазва се във вид на тънък слой, покрива се с покривно стъкло и се наблюдава под микроскоп. Гъстите екскременти предварително се разреждат с вода. Този метод има предимство поради бързината и достъпността си, изследването може да се извършва пред притежателя на птицата.

Използват се също и методите на обогатяване на пробата с концентрирани солеви разтвори, 34%-ов разтвор на меден сулфат, смес на цинков хлорид и солев разтвор. При флотационния метод се използва концентриран разтвор на готварска сол - 36 г на 100 см3 вода. В епруветката с този разтвор се добавят няколко грама екскременти и внимателно се разбъркват, след това епруветката се напълва добре и се покрива със стъкло така, че долната му част да се допира до течността. След 30 минути стъклото се отстранява, отгоре се слага покривно стъкло и се наблюдава с микроскоп за откриване на яйца или паразити.

При счупвания и при наличие на чужди тела в храносмилателната система са необходими рентгенови изследвания.

Когато собственикът притежава много птици, след смъртта на една е желателно да се направи аутопсия за пълно изясняване на причините за смъртта. При аутопсията на трупа може да се направят бактериологични, вирусологични, микологични и хистолог и ч н и изследвания, като се използва само пресен материал (най-добре е да се обработи със силнодействащи консерванти).

При диагностичните изследвания трябва да се изяснят видът, възрастта, полът, отглеждането, броят на птиците, времето и мястото на покупката, дезинфекцията (дали е редовна), особеностите на храненето, клиничните признаци, общото състояние, когато птицата е била жива, лекарствата и методите, по които е лекувана.

Патологоанатомична диагностика на труповете на птиците. След външен оглед на трупа се изскубва оперението на гърдите и корема, прави се разрез на кожата по медиалната линия до клоаката, след това по гръдната кост до входа на трахеята в гръдния кош, като кожата и мускулите се отместват настрани. Трупът се поставя да лежи на гръб, а краката се изпъват в тазобедрените хрущяли. След два разреза по вътрешната линия на бедрото се сваля кожата от крайниците. След това се обрязва горната част на човката до носните отвори и се оглежда носната кухина, след което се аутопсира и инфраорбиталният синус. Разрязва се съединението между долната и горната челюст, след това чрез преместване на рамото на ножицата се разрязва хранопроводът, като се стига малко преди гушата. След фиксиране на езика с големия пръст на лявата ръка с ножицата се цепва стената на гръкляна и на трахеята. Отбелязва се евентуалното наличие на кръвоизливи, отложения или на слуз.

Отварянето на коремната и на гръдната кухина започва с разрез на коремната стена вентрално от клоаката, след това по посока към края на гръдната кост, откъдето се правят два разреза на гръдната стена вдясно и вляво от гръдната кост. След това гръдната кост се повдига нагоре и се подрязва с ножицата, за да може да легне свободно настрани. Оглежда се коремната кухина за наличие на ексудат, въздухоносните торби и топографското положение на органите. Гръдните и коремните въздухоносни торби стават забележими след слабо преместване на органите в гръдната и в коремната кухина вдясно и вляво, сърцето се фиксира с пинцета и се отрязва с ножица, след това по същия начин се изваждат черният дроб и далакът, които са разположени от външната страна между жлезистия и мускулния стомах. С пинцета се фиксира жлезистият стомах и се разрязва до входа на долния участък на хранопровода в стомаха, след това се разрязва коремната стена и се изваждат червата. Преходът на правото черво към клоаката се обрязва.

Белият дроб се изважда лесно с пинцета след отслояването му от гръдния кош.

При женските гълъби се отстраняват яйчниците и яйцепроводите.

При отварянето на черепната кухина след съответен разрез първо трябва да се отстрани кожата от главата.

Изследване на отделни органи и системи. Обръща се внимание на формата, големината, цвета, консистенцията и съдържанието на органите. Отначало се изследват паренхимните органи, след това органите на храносмилателната система. Кутикулата на мускулния стомах трябва да се отдели. Жлезите на гушата са добре забележимите имат вид на розово-червени пакети, разположени под кожата на долната част на шията. На входа на гръдната кухина се намира щитовидната жлеза. Задстомашната жлеза се намира между възлите на дванадесетопръстника. Надбъбречните жлези са разположени до предния край на бъбреците, имат жълточервен цвят и пирамидална форма.

Добри резултати от аутопсията се получават при наблюдаване през биокулярна леща с увеличение от +2 до +5 диоптъра

 
www.SportPigeons.net  ви пожелава успешен сезон !
 
< Предишна   Следваща >