Начало Статии Подобряването на линията II
Подобряването на линията II
За целите на първия подбор веднага след края на състе­зателния сезон птиците се групират в четири групи:

Птици за разплод.

Състезателни птици.

Едногодишни.

Млади птици.

От отделението за разплод премахваме всички женски, които са били добре, но вече показват, че губят форма. Държим ги за разплод само докато са млади и жизнени. Щом започнат да отслабват и смяната на перата им не протича правилно, това означава, че най-доброто им време е отминало. В този случай веднага ги изваждаме от отделението за разплод и ги замества­ме с по-млади.

  В отделението на вдовците подменяме тези, ко­ито през сезона са показали, че най-добрите им постижения са вече отминали. Такива птици успяват да печелят незначителни награди повече благодарение на опита си, отколкото на ско­ростта си. Но само опит не е достатъчен. Техните  хъс  и енергия са намалели. Те вече не могат да достигат максималната си скорост. Възможно е да спечелят по някоя награда през пролет­та, докато мътят, но тъй или иначе няма да донесат много пари на собственика си.Разбирам, че не е лесно човек да се раздели с гълъби, които в продължение на много години са печелили награди, но в крайна сметка идва момента, когато те трябва да отстъпят място на по-млади и енергични попълнения. Само когато старият гълъб докаже, че може да дава силно поколение, му е поз­волено да остане в отделението за разплод. Въпреки това никой не премахва най-специалните си гълъби, които поради една или друга причина не са в най-добрата си форма. Ако смяната на перата протече правилно и са все още достатъчно млади през следващия сезон те могат отново да покажат истинската си стойност. Също така, не отхвърляме едногодишните, които не се справят добре, защото като ново излюпени са летели до края на състезателната програма и дори са спечелили по някоя наг­рада. Някои от тях може да са били изпращани на твърде много последователни състезания, което води до влошаване на физи­ческото им състояние. Сред тях може да има и такива, които са изразходвали твърде много енергия, защото са били изпратени на изпитание твърде тежко за възрастта им. Състезателната система винаги е важен фактор. Младите птици, които летят с яйца в гнездата си трябва да се отличат сред останалите. Неза­висимо каква е целта - състезание на къси или дълги разстоя­ния, търся младите гълъби, които да покажат, че могат да пече­лят. Убеден съм, че най-добрите гълъби във всеки гълъбарник са печелили награди още като млади. Това е вярно дори ако ле­тят на 200 км, ако са били правилно тренирани. Ако подбирате младите си птици според спортните им представяния, давайте им шанс да се изявят. Не ги премахвайте само след едно лошо представяне. Може да е нужно да увеличите състезанията до над 300 км. Търсете тези малки, които успяват да се класират на челни места при всякакво време и ветрове. Също така, запа­зете и тези, които се представят добре в жегите и при насрещен вятър. Не трябва да отписваме тези гълъби само защото се при­бират уморени. Това е най-доброто доказателство, че притежа­ват характер и воля за победа. Въпреки това, те трябва да се възстановяват бързо. На следващия ден те трябва да са напълно отпочинали и да могат да се упражняват нормално с останали­те. Винаги внимавам с младите гълъби, които печелят състеза­ния само при попътен вятър. На тях не може да се разчита. Премахвам и най-нервните си млади птици. Те са безполезни. Летят като лунатици и нямат никакво бъдеще нито като състе­затели, нито в отделението за разплод.Има гълъбовъди, които автоматично премахват младите си птици, които са участвали в тежки състезания, мислейки че са се изчерпали. Правят голяма грешка, защото поне 80% ще станат едни от най-добрите им птици когато пораснат. Позна­вам шампиони, които натоварват до крайност младите си мъжкари, които правят чудеса дори мътейки. Ако смяната на перата им мине добре и се развият правилно няма какво повече да се иска от тях през следващата година. Същото се отнася и за женските които са снасяли по един или два пъти. Има гълъбо­въди, които твърдят, че така те губят форма и няма да стават за нищо като възрастни. Нямам представа защо не би трябвало да печелят награди или да стават за разплод, когато пораснат. Щом снасят яйца, това трябва да е знак, че са достатъчно разви­ти. Друг е въпросът, когато някой яростен мъжкар ухажва жен­ската в продължение на дни и накрая тя снася изтощена. Това е моментът, в който гълъбовъдът трябва да се намеси и да под­мени яйцата с глинени, за да могат птиците да си починат. Все пак, мисля, че не е добре женската да снася твърде млада, за­щото може да загуби първото си люпило. Всеки който изпраща на състезание млади птици, които имат яйца в гнездото си по-късно ще съжалява. Гълъбарникът му ще се напълни с гълъби, които съзряват късно и които ако не са изтощени, то поне са загубили част от скоростта си. Добри постижения като млади правят само гълъбите, които съзряват по-рано. С оглед на по-ранните състезания за млади птици, трябва да бъдат отгледани ранно излюпени малки, които да се представят добре както ка­то малки, така и след като пораснат, независимо дали се състе­зават на дълги разстояния. Тази система е особено подходяща за гълъбовъди с малки отбори, защото им позволява да не дър­жат твърде много птици. На тях не им трябва да се занимават с гълъби, които биха започнали да побеждават чак след 3-тата си година. Без никакво съмнение, най-добрите птици са тези, кои­то още в началото на живота си показват, че имат качества и запазват силата и скоростта си колкото се може по-дълго. Гъ­лъбовъдът, който според системата си щади младите си птици и не ги натоварва много сигурно има някакви по-далечни планове за тях.Преди да завърша тази статия бих искал да се върна на спортните постижения като основа за подбор. Съветвам чита­теля да не разчита единствено на тях. Помнете, че написах: "Състезателните постижения дават само 90% гаранция за добри спортни възможности." Някои млади, които се представят доб­ре като ново излюпени може да се провалят като едногодишни. Много са факторите, от които зависи това. Понякога един мъж­кар вдовец може да не се състезава добре само защото е глупав, неопитен или не си харесва женската. Това ми се е случвало много пъти. Подборът според спортните постижения не винаги е достатъчен за запазване на доброто качество на ятото. Не ме разбирайте неправилно - не казвам, че е безполезен. В предиш­ни мои публикации съм показвал, че поддържам този метод и е глупаво сега да го отричам. Въпреки това, сега ще ви покажа, че информацията, която получаваме по този начин не е доста­тъчна за формирането на добра линия. Всеки трябва да научи, че от кръстосването на два шампиона не винаги се ражда шам­пион. Само гълъбовъд, който добре познава птиците си има опит от работата си с тях знае кои от най-добрите си птици да кръстоса една с друга. Това ще му даде шанс да създаде поко­ление, което да бъде толкова добро колкото родителите си, ако не и по-добро. Само с такъв тип знание може да се постигне желаната цел. Иначе казано - има гьлъбовъди, които разчитат на шанса си и практикуват механичен подбор на птиците си въз основа на спортните им постижения. Случва се и да имат къс­мет и за кратко време да постигнат целите си, но въпреки това шансовете са срещу тях. Мисля, че е лесно да се види, че чрез техниката на строгия подбор е възможно да се запази силата на линията на същото ниво. И при това не е никак трудно. Тази процедура, обаче, отнема много време и излиза доста скъпа. Нужни са много години преди системата на селекция въз осно­ва на спортните постижения да покаже резултатите си. Това са години, които всеки ще усети чрез джоба си.Поради тази причина по-големи шансове за достигане на върховете имат опитните гьлъбовъди, които познават качес­твата на птиците си. Има и други, които само на теория знаят много по въпросите за подбора при чифтосване. Според мен те често остават подведени от това, което знаят за линията си. Въпреки западането й, те си въобразяват, че тя притежава ка­чества, които се срещат само при отделни птици, или качества, които отдавна са се загубили. Докато виждат окуражаващи ре­зултати от състезанията те остават слепи за опасността - запа­дането на линията им. Бих ги посъветвал да се обърнат към ня­кой специалист, на когото имат пълно доверие. Той трябва да прегледа птиците им и да открие проблемите, които гълъбовъдът въпреки близката си връзка с питомците си е пропуснал да забележи. След това собственикът ще има възможност да реши какво да прави. Той ще трябва или да последва дадения му съ­вет или да продължи по своя обречен път.

www.SportPigeons.net ви пожелава успешен сезон!
 
< Предишна   Следваща >