Подобряването на линията IV

Едно от най-важните проучвания правени някога е по въпроса за мускулите. Защо? Защото качеството на мускулите е едно от най-важните качества на шампиона. Вече подчертах важната роля, която мускулите играят в нашия спорт. През множеството си пътувания във Фландрия имах възможност да огледам много от известните шампиони на къси, средни и дълги разстояния. То­ва, което скоро разбрах е, че няма общи правила за тези супер гълъби. Има някакво погрешно разбиране, че мускулите им из­глеждат "по този или по онзи начин" и гълъбовъдите се стараят да открият същото и при своите питомци. Така те се оставят да бъдат подведени от едно предубеждение. При подбора на двойките си за разплод се стремят да достигнат някаква форма, която смятат за идеална. Винаги е грешка човек да се води от някакво предубеждение. Това най-често се случва с тези, които нямат шанс лично да се докоснат до най-добрите екземпляри. За тяхно съжаление те никога не могат ясно да си представят това, към което да се стремят. "По-голямата част от шампионите на дълги разстояния, които са минавали напоследък през ръцете ми сякаш имат някаква ивица върху гръдната си кост, която не винаги може да се определи като дълбока. Техните мускули са разположени малко по-високо, и следователно, по-близко до тялото." Това се забелязва при много шампиони, но не може да се определи като стандар­тно правило. Гръдните мускули на някои гълъби победители на къси, средни и дълги разстояния са изпънати като струни по гръдния им кош. Нашият "Либърн", един от гълъбите ни за разплод имаше мускули, опънати като жици, които изпъкваха вместо да се отпускат, когато в гнездото му имаше ново излюпени. Това е нещо, което харесвам, особено когато с увелича­ване на размера не се увеличава теглото на птицата. За сметка на това, партньорката му, "Хет Виткопйе 84" имаше тежка мус­кулна структура. Мускулите й бяха еластични дори в отпуснато състояние, и обтегнати - когато тя беше във форма. Птиците, които се излюпиха от чифтосването им бяха с различни мус­кулни структури. Това е причината, поради която реших, че след събирането на тази двойка през 1955 г., не мога да направя нищо по-добро с тези два гълъба. Има много гълъбовъди, които погрешно смятат, че само обема на мускулите определя тяхното качество. Много пъти съм доказвал, че това не е вярно. Качест­вото зависи също и от пъргавината и жизнеността на птицата. Именно жизнеността определя възможностите на мускулите. При гълъбите, които се намират във върхова форма жизненост­та създава впечатление за нервност, което се създава от невол­ните потретвания, които понякога се определят като спазми. Във възбудено състояние спазмите при нервните гълъби са по­чести, отколкото при по-спокойните. Съществува мнение, че нервните птици не са подходящи за състезания на дълги разс­тояния. Моето мнение е същото, особено що се отнася до със­тезания до 800 км. Това важи дори и за най-издръжливите пти­ци. За дългите полети е нужно мускулите да са отпуснати, гъв­кави и еластични. Дори когато по принцип те са по-отпуснати трябва да може вибрациите да се усещат при натиск с пръсти. Истина е, че тези "чистокръвни" имат нужда от специално от­ношение. То може да се състои например от подходяща подго­товка и почивка. Това, което имам предвид е да се оставят ма спокойствие, да не виждат женската си и да са сами през седмицата. Много от нервните гълъби са изчерпани още преди да са стартирали. Те са били хващани с ръце твърде много пъти и едва издържат на престоя си в преноската. Не мога да преце­ня дали те биха имали възможност за победа, ако са по-спокойни и участват в състезание на дълги разстояния. Муску­лите им се нуждаят от дълга почивка след тежките полети. Ако бъдат прибрани в преноската след като са се успокоили, те ще се представят добре и по-важното - ще се възстановят бързо. Трябва да се прави разлика в случаите, когато мускулите виб­рират, но същевременно са стегнати. Те нито се обтягат, нито са гъвкави. След малко ще ви докажа, че само си губите време­то като изпращате гълъби с твърди мускули на дълги състеза­ния. Те са безполезни дори за гълъбарник, който се старае да остане начело в турнирите на къси и средни разстояния. Отдав­на вече съм разбрал, че не си заслужава да си хабите усилията в опити да ги развъждате. Много от гълъбовъдите, които се пред­ставят добре на къси и средни разстояния биха могли да про­дължат и по-нататък, ако подготвят птиците си по нужния на­чин. Щом състезателя на къси разстояния започне да пренеб­регва качествата на мускулите, той ще започне да губи. Една линия не може да се държи единствено на характера си и вро­дените качества. Ако мускулите на птиците ви са твърде стег­нати, няма да постигнете нищо нито на къси, нито на дълги раз­стояния. Тези гълъби бързо изчерпват своя потенциал, като след това не стават дори и за разплод. Независимо от разстоя­нията, трябва да се търсят птици с еластични мускули. Те вина­ги се комбинират с копринено меки пера и богато оцветени очи. Всички тези качества зависят от състава на кръвта, и всич­ко може да се обобщи в характеристиката "жизненост". Най-лесно може да прецените силата и качествата на мускулната система, когато държите в ръце гълъб, който иска да ви избяга. С пръстите си може да усетите енергията, която го изпълва. Гъ­лъбът, който участва на дълги състезания трябва да създава усещане за "борба и надделяване". Това няма нищо общо с кро­тостта на птиците и емоционалното им състояние. Ако са във форма, те ще си го покажат. Гълъбът, който е изпълнен с енер­гия може да победи както на къси, така и на дълги разстояния. Някои гълъбовъди не са на това мнение, защото бъркат енерги­ята с нервност. Нервният гълъб никога не може да се представи блестящо на дълги разстояния. Той е твърде напрегнат и мус­кулите му бързо се уморяват. Понякога дори е невъзможно те да бъдат напипани и прегледани. В това отношение може да съществува разлика между гълъбите, които участват на къси състезания и тези, които правят дълги прелети. Въпреки, че опитният гълъбовъд може да получава повече и повече от пти­ците си, той не може да избегне мускулното изтощение след състезание. Дори възможностите на нервната система на гълъ­бите не са безкрайни. И все пак, гълъбът трябва да има нерви.Те го карат да реагира бързо. От друга страна, той трябва да ос­тане спокоен, когато това е нужно. Нервите карат гълъбите да се движат, но същевременно и ги държат нащрек.. Гледам гълъ­бите ми за дълги разстояния да са с малко по-леки мускулни спазми. Все пак, не чак толкова леки, че птиците ми да се прев­ръщат в "сънливци", които аз наричам и "поспаланковци". Те са бавни и им липсват силата и волята нужни за победа. Побе­дителите в състезанията от Испания определено не са такива. Мускулите, в които няма достатъчно напрежение са твърде от­пуснати. Те не пружинират, не реагират. Тях наричам "мъртви мускули". www.Sportpigeons.net  ви пожелава успешен сезон!

 

< Prev		Next >