www.SportPigeons.net
Състезателни гълъби
|
Подобряването на линията VI |
Считам, че най-важните фактори за качеството на птицата са линията, жизнеността, очите, мускулната система и перата. Те дават възможност на гълъба да навлезе в добра форма и да я поддържа. Веднага трябва да добавя, че линията е важна за това птицата да притежава класа, интелект, способности за ориентация и силна воля. Това са все качества, които се придобиват, по наследство. Тяхното наличие трудно може да се измери като това могат да направят само "родените гълъбовъди". Е, освен тях има и много такива, които са подобрили знанията и уменията си чрез дългогодишно изучаване и сравняване на множество птици.
Гълъбите които побеждават в националните състезания притежават всички вече споменати качества заедно с воля и издръжливост. Всеки журналист си има любима тема и моята е за линията и за жизнеността. Читателите ми сигурно отдавна вече са го разбрали. Често се спирам на тези две качества, защото както е видно те и характерът са най-важните елементи в спорта. Без да си противореча по какъвто и да било начин, бих определил и линията и жизнеността като еднакво важни. Жизнеността е едно от най-основните качества на самата линия. Тя се наследява и трябва внимателно да се поддържа, защото голямо то й значение я прави незаменима. Жизнеността включва в себе си две неща - здраве и добра кръв. Всичко опира до тях. Те влияят на мускулната система, оперението, окото и мозъка. Правилното функциониране на вътрешните органи играе важна роля за жизнеността. Когато линията загуби жизнеността си,новите поколения няма да успяват да поддържат формата си и състезателните кариери ще станат по-къси. В този случай стопанинът трябва да направи всичко възможно, за да внесе промяна. Жизнеността, както и издръжливостта, зависи от произхода. За подобряване на качеството на колонията трябва да се чифтосват добри с добри птици. Отново повтарям, че добрите гълъби за разплод (от добра линия) са тези, които притежават жизненост. При добра линия това се отнася за всички, а не само за отделни индивиди. Жизнеността трябва да е характерно качество на цялата линия и на поколенията. Чрез знание и опити добрите гълъбовъди се стараят да засилят това качество в своите питомци. Характерът също зависи от линията. Той няма нищо общо с жизнеността. Въпреки това, двете заедно са незаменими, защото ако не присъстват едновременно в една птица, тя не може да стане шампион. Те гарантират постоянния прилив на сили към мускулите. Нашият "Неро" беше дребна птица, както на мускули, така и на пера, но притежаваше упорит характер, който му даваше възможност да лети така добре. Има едно особено нещо в нашия спорт - погледнати отстрани гълъбите са обикновени птици, но в себе си те съдържат един цял свят от постоянство и характер. Независимо къде точно е разположен, благодарение на него става едно чудо. Когато много други се отказваха, "Неро" продължаваше да лети. Той направи 10 успешни състезания като едногодишен. На следващата година се представи не по-зле. Неговият брат, "Де 66", "Ван Лоой" и "Де Роби", както и "Дезертьор" също са чудесни гълъби с добър строеж на тялото. Те притежават същия силен характер. Още когато бяха на по няколко седмици, те правеха всичко възможно да ги пусна, когато ги държах в ръка. Всички потомци на двойката "Де Либърн" и "Виткопйе 84" си приличат в това отношение и това ми допада. Поведението им не е продиктувано от страх, а по скоро от енергия и характер. През 1954 г. баща им се върна с цели 6 седмици закъснение от тежко състезание. Женската "Виткопйе" се беше загубила за 4 седмици на 5-месечна възраст. Въпреки това, и в двата случая птиците се върнаха и то още носейки гумените си пръстени. Именно тези качества трябва да се търсят когато се подбират гълъбите за разплод. Така се постига успех. Никога не съм губил гълъб, както при упражнение, така и в състезание. Разбрал съм, че характерът може да съгради, но може и да унищожи един гълъб. "Де 66", една от най-спокойните птици в гълъбарника ми, никога не създава проблеми. Обаче, ако някой се опита да влезе в гнездото му, отвръща без да губи никакво време. Той е при нас от 1955 г. Внимателно го наблюдавам през цялото това време. Ще ви разкажа една случка. Един ден той влезе в чуждо гнездо, където имаше две 10-дневни ново излюпени и буквално ги разкъса. Имаше кръв навсякъде. Той самият беше изпръскан с кръв и изглеждаше като истински "убиец". Ако в този момент го бях включил в някое състезание, щеше да спечели във всички класирания. Той остана в това настроение в продължение на цяла седмица. Стоя заключен в продължение на 7 дена, за да не нанесе повече вреди. Какво го докара до това състояние все още остава загадка. Най вероятно - ревност. Тази ярост той влагаше само, когато се прибираше към дома си. Щом се прибереше, започваше да прелива от нежност към партньорката си. "Де Принс" беше същия. Седмица след седмица той продължаваше да печели, дори и когато мътеше. Никога не можеше да се познае дали е във форма или не. Най-високите си класирания печелеше, когато в гнездото му имаше малки ново излюпени, но тази подробност можеше да бъде забелязана само от истинският познавач.Когато имаше ново излюпени в гнездото му, "Принс" ставаше дори още по-кротък, като излизаше само за да се нахрани и напои. Той влизаше в гнездовата си клетка дори докато женската мътеше. Той беше много качествен гълъб. Рядко напускаше партньорката си, но щом малките им станеха на по 14 дни, той ги зарязваше. Някои гълъби се втурват в клетките си да защитават собствеността си веднага щом господарят им влезне в помещението. Други отлитат. Това поведение се придобива по наследство, освен в случаите, когато е продиктувано от неправилно отношение от страна на гълъбовъда. Същото е и в нашия гълъбарник. Някои се защитават, а други напускат гнездото си, въпреки, че остават, ако в него има яйца или малки. "Де Клайне Гещуйкте" и синовете му напускат гнездата си, щом влезна, но ме следват ходейки по пода. По-умни са от господаря си - не искат да бъдат хващани с ръце. И все пак, когато ги храня, кацат на колената ми, докато не се опитам да ги сграбча. Когато се връщат от състезание веднага кацат, но понякога се оказва проблематично да ги накарам да излетят. По същия начин се държи и "Де Витпен" на Луи ван Ойршот, а има и много други птици като тях. Гълъбовъдите трябва да свикват. Това е комбинация от характер и твърдост. Въпреки това, трябва да добавя, че тя се среща в много малко от линиите. Само най-добрите я наследяват. Какво е твърдостта, издръжливостта? Това ще разисквам в следващата секция. Преди бях казал, че характерът наподобява издръжливост. Малко са линиите, в които тя може да се постигне целенасочено. Обикновено се предава по наследство.
www.Sportpigeons.net ви пожелава успешен сезон! |
|